автор: vladun

Бе моят кръвен брат. Но се топи
солта на всяко братство в океана.
Сърцето заздравява, не търпи
сълзи да плакнат пресните му рани.

Веднъж ми писа – май че от Тексас –
и в почерка ти долових акцента
на твоето американско „аз”,
закупено за три пробити цента.

Понякога ми липсваш. Та нали
твърдят: кръвта вода не става –
с годините по-малко ще боли;

и щом животът, който ни дели,
се свърши, ще очакваме тогава
смъртта, която братски ни сближава.