автор: omega

Не казвай ти, че с теб сме бедни -
какво са в тоя свят парите,
ако не мога да погледна
човека срещу мен в очите?

Познавам хора аз, които
в разкош живеят, във палати -
не са от нас те по-честити,
не са от нас те по-богати.

Всевластни са - и са имотни,
но нещо все не им достига,
богати са, ала самотни -
тежат им златните вериги.

Не съм аз този, който съди -
сам своя път избира всеки,
богат не съм - не ще и бъда,
но на душата ми е леко.

Щастлив съм аз, че имам тебе,
и залък хляб, и чаша вино,
че някому съм аз потребен
и е над мен небето синьо.

А дойде ли мигът последен,
ще си отида от живота
със чиста съвест - гол и беден,
така и неповярвал в злото.