Отучих се да не
съм права..
И без това накриво
все вървя..
До мен куцука
съвестта ми-рана
с пренаредени сетива.
Отдавна не
задавам и въпроси.
И мило-драго давам
да не знам.
След толкова пребродени
уроци,
научих,че човек
е сам..
И не пестя,
а разпилявам.
С рехави пръсти-
не събирам прах..
Отдавна съм дошла,
а дните-гъсти..
За някои така и не разбрах...