автор: atom

От плътното желание – да литнеш –
ти стъпваш много тежко и сковано.
Стремежът към върха е първобитен,
а още неузрял – за връх е рано.

И нищо, че е ясно и банално –
от бѝлото се вижда ново бѝло.
Желанието е един нахалник,
решил да се осъществи насила.

Веднъж да се постигне, за да може
към друга илюзорност да те прати...
И пътят ти изглежда е заложен
от първобитен пътепоказател.

Тогава до къде ще стигнеш утре?
И пак преобзавеждаш пещерата,
а още Плàтон пробва да те бутне
към истинския облик на нещата*.

Но истината, твърде беззащитна,
не служи на стремежа ти досаден.
Желаеш ли го истински – ще литнеш –
да може после истински да паднеш.


* - митът за пещерата на Платон:
">http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0