Стъпка по стъпка по плажа,
в маранята от знойни,доволни тела.
О! Внимавай!Замък и дете!
То гледа с големи,тъжни очи.
Защо приятелю,така си натъжен?
Та ти си рицар,морски архитект!
Гордей се в себе си и чакай
принцесата на своите мечти!
Няма принцеси-казват Очите.
Чакам някоя голяма вълна...
Тук (явно майка му) крещи;
Иванчо! Отивай за студена бира!