автор: apostola

Скрива се залеза в нощния мрак.
С него потъват мечтите ми.
Тъй си заспивам зад къщният праг
с бялото слънце в косите ми.

Мракът под стряхата скърца дори-
гони във тъмното птиците.
Покривът горе от мисъл гори.
Вятърът бие плесниците.

Сляпа от мрака, мастилена нощ
пие от мен стихоримите.
Аз във съня си с острия нож
пазя си неповторимите...