автор: _katerina_

Сатрис се беше отпуснал в Одесоските терми и потъна в своите размишления.
Всички помещения се отопляваха чрез тръби, провеждащи горещ въздух. Имаше три басейна с различна по температура вода, индивидуални вани, съблекални. Термите помещаваха зали за отдих и спорт, както и чешми за жадните. По средата на вътрешния двор с колонада имаше изящен фонтан. В най-голямата зала, покрита с многоцветни мозайки, организираха спортни игри в чест на Дарзалас. Сатрис се подготвяше да участва и искаше да се открои като величествен мъж и добър воин, за да впечатли Береника. Състезанията бяха по бягане, борба, бокс, хвърляне на диск и копие. Искаше тълпата да ликува с неговото име, а когато получи лавровия венец ще я поиска за жена. Като син на знатен гражданин Сатрис бе обучен в гимназион. Там учеха младите мъже на военно дело, спорт, музика и поезия. Но как да се опълчи на един Бог нямаше кой да го научи. Затвори ли очи, все любимата си виждаше - белолика и тъмноока. Където тя стъпеше, цветята по-пищно разцъфтяваха, птичките по-омайно запяваха. А животните укротени следваха нейните стъпки и сияйна светлина заливаше всичко. След банята Сатрис често бродеше по правите улици, които разделяха града. Спираше до красивите колонади, под чиято прохладна сянка беше тъй приятно в жарките часове на деня. От пристанищния кей се откъсна кораб. Веслата разсякоха морската повърхност. Вятърът наду платната и кораба се понесе леко. Над града бавно се раждаше утрото. Водите на морето и небето се сливаха в сивкаво млечно огледало, което слънцето скоро щеше да позлати с искрите си. Улиците ту се стрелкаха нагоре, ту се спускаха надолу. Бяха широки и чисти, застлани с едри камъни. Пазарният площад скоро щеше да се оживи от търговците.
За да бъде достоен противник на Дарзалас, Сатрис обмисляше да премине през Посвещение. Кабирите - Великите Богове посвещаваха всеки, който пожелае без значение пол, възраст, роб или свободен. Единствено проверяваха дали кандидатът не е свързан с убийство, магия или да не тегне върху него Божие проклятие. Дали да не не се довери на Деметра, тя може да му помогне?! Но пък баща му желаеше да оглави войската. Армията на града наброяваше 20 000 войници и 1000 конници. Броните и шлемовете им блестяха на слънцето в своя медно-жълт цвят и ослепяваха очите. Звънът на къси широки мечове, островърхи копия и лъскави щитове се носеше над водите всеки път, когато се връщаха от битка и се сливаше с приветствените викове на хората. Това изпълваше Сатрис с гордост. Трябваше му още малко време да размисли.