автор: apostola

Ах! Къде си лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.

Вече зима ме затрупа-
на главата имам сняг.
Свивам се във таз хралупа
и съм все на този бряг.

Слънцето ми ниско пада
и не срещам топъл лъч.
Всяка клетка в мене страда...
Недочувам лятна глъч.

Само спомени изгарят
мръзнещата ми душа.
И надеждите прегарят
пак със теб да се теша.