автор: tzvetcomarinov

Инстинктът му подсказа чуждото присъствие, далеч преди очите да разчетат по-ясно картината. Нямаше ли го фонът от гърмежи и съскане на куршуми из гъсталака след поредния рикошет, можеше да я разглежда по-дълго и дори с усмивка на лицето. Другият отсреща направо е
подценил или недоразбрал обстановката. Гол е до кръста. Обут е в някакви цветни гащета, прилича на фокусник, който се кани да излезе на сцената. Само автоматът дето е в ръцете му, разваляше забавното в картината.
Заблудата не издържа и секунда време. Срещу себе си агент Ричмън разбра. Имаше не просто противник, а луд от злоба и гняв човек. Такъв, който е решен на всичко без оглед на цена и последствията. Затова не изпита колебание и насочи убийствената струя на цевта към неговия корем. Видя очакваното. Куршуми от автомата ръфнаха цели парчета месо от тялото и той мигом забрави за какво му е оръжието. Побърза да се пльосне по очи върху тревата сякаш точно това е мислил и желаел да направи.
Агент Пол Ричмън не разполагаше и със секунда време да съзерцава и разсъждава над случилото се. Такива като жертвата имаше още сред дърветата. Хора с лоши намерения на острова. Преди малко, те почти бяха засекли неговото месторазположение. Оловото, което пльокна в близките клони подсказа, че не са толкова далеч от истината. Остана им да видят следващото пламъче и ще коригират своите мерници. Федералният избра такова да е решението. Ще се изтърколи сега бавно няколко пъти. Така и го направи. Не улови никакви признаци да е засечен. Може и ще пробяга десетина метра, да избере нова позиция.
Самонадценяващите се винаги заплащат това по някакъв начин. Опитният агент знаеше прекрасно, че на малкия остров нямаше абсолютно безопастно място. Фаталното парче олово може да влезе в тялото и от ония, които бяха пристигнали да му с хората от бреговата охрана беше комуфлажното облекло. Стига някой да поиска да го разгледа, преди да свие показалеца на една от двете си ръце. Другите и да не си го признаеха насетне, но бяха наистина изненадани. Личеше повече от видимо. След като толкова време не им се бе случвало нищо, отпускането тайно си беше награбило своето. Действуваха, но нито знаеха срещу кого, нито бяха наясно защо. Грабнаха оръжията за повече самочувствие и хукнаха да стрелят. Може и да са помислили, че имат насреща си други престъпници. Пол Ричмън вече нямаше представа какво може да породи такава версия. Малкото време, което прекара на острова не му даде никакви признаци, че те се занимават с друго, освен да обслужват и охраняват лабораторията на професора. И момчетата на граничната изглежда не харесваха чак толкова вкуса на кроткото. Разигравани неведнъж с други престъпления, сега изглежда това разбираха като паднало им се, за да го изкарат през носа на тия за които ги хокаха и наказваха началниците.
Вероятно и на него щеше да излезе през носа, ако беше продължил да разсъждава невнимателно, какво става между дърветата.
По-скоро усети опасността интуитивно, отколкото направиха това според задължението си неговите сетива. Агент Ричмън моментално се претърколи цели два пъти, преди дъждът от куршуми да фризира храста зад който се криеше до сега. Отвърна моментално. Натисна спусъка и автоматът изпълни задължението си безупречно. Избълва откос към точното място и другият без колебание се свлече в гъстата трева. Вейките около него помахаха за прощаване и веднага опитаха да забравят случилото се. Изглежда чак толкова не ги вълнуваше безобразията на ония с косата дето вършееше сега безмилостно, защото застанаха в покои както до преди малко. Сред общия шум от стрелба, подвиквания и напрежение, едва ли е впечатлило някого конкретно. Всеки имаше своята роля вече зададена роля в общата игра на смъртта и трябваше да я изпълнява. Хората на острова се дебнеха изнервени до краен предел и стреляха. Гърмяха към другия отсреща, преценили за противник, а понякога за това не им оставаше дори цяла секунда от време.
Опитът и участието в подобни действия, помагаха на федералният да си представи цялата картина заедно с пукотевицата. И опасните играчки в ръцете на всеки. Натискът на дремещите само до преди час от бездействие престъпници е очевидно по-настоятелен към неговата посока, нищо, че писъците на куршуми да идваше откъм техния гръб. Нямаше в това и дори капчица трудност за що-годе приемливо обяснение, застанал е на техния път за отстъпление към яхтата. Наивници. Тя отдавна вече не е привързана към дървения импровизиран кей. Може би той наистина трябва да се махне от посоката им за изтегляне, така по-скоро ще се отзоват на тънката пясъчна ивица. За да видят лично със своите очи, каква е отчайващата истина. И докато я преглъщат на едри глътки през гърлата, може сами да заемат и се досетят, че далеч по-добре ще е, ако оставят автоматите на земята и вдигнат ръце.

Цветко Маринов