Пусни ме, тайна градино,
под сенките ти да мина.
Път ми сторете, дървета,
листа ми в лице не врете,
не ме мушете със клони
като ръждиви пирони.
Не ме закачайте храсти,
не дърпайте, чът, назад че...
Далече си дръжте бодлите!
Не се бийте де, не се бийте.
Малини и къпинаци,
не чертайте по мене знаци,
ноктите приберете,
ще ви се не видят ръцете,
клечави драки и джанки,
дето в очите бодете,
не ми скубете косите
и шапката ми върнете...
Сгъни си ушите, репей,
пай се, прилепчива лепка!
Пусни, опустяла градино,
под сенките ти да мина,
до крушата ти да стигна
римно меню :
-с круши да се налапам,
да си напълня торбата!
-под клоните и да седна
да гледам луната медна.
-да падна там под дървото -
на крушите в обществото.