автор: apostola

Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?

Нима не помниш мойто име
през пролет, лято, есен, зиме?
Нали за тебе аз се моля
и всеки път курбан ти коля?

Какво от мене още искаш,
та тъй жестоко ме притискаш?
На мене ти какво ми даде?
Какво? Ръка ли ми подаде?

И здравето ли ми запази?
И толкоз ли ме ти намрази,
че с радост чакам си и края
със място в дъното на Рая?