автор: apostola

Луната е небесна вещ,
която под звезди изгрява.
ЗагАсило и свойта пещ,
на тъмно слънце се прозява.

Невидим даже син прашец
звездите ръсят над земята.
Изпуснат сякаш, жълт венец
в море луната го премята.

Делфин играе на въже-
прескача лунната пътека.
И облак своето черже
изтупва със ръката лека.

А тук- край морския ми бряг,
в морето сенки се прегръщат.
И закъснели- в птичи впряг,
летящите от юг се връщат.

Вълните тихичко шептят
и галят бреговете нощни.
Зелените сърца туптят
със ритмите си денонощни.

И в тази лунна светлина
една звезда над мен се спусна
и спомних притчата една:
един човек света напуска...