автор: agripina

Казах Ви преди, че ми се мълчи, а сега ми се говори, но не за времето и не за нещата, които всички си мислят че знаят за мен, а за истинските неща.
За това какво и защо обичам, от какво изстива душата ми и от какво се нажежава до червено. Говори ми с и за прекрасните залези и изгреви и с кого съм ги посрещнала или с кого искам да съм, там на брега на морето или на нашия си Младежки хълм да посрещна слънцето. Понякога ми се иска да разкажа за сълзите, които обичаните от мен ме накараха да проливам или за онзи звънлив смях, който понякога трябва да сдържам. Готова съм и да говоря с някого и да мълча ида го слушам, да превържа раните в душата му, а нови рани няма да има.Искам да се облегна на истински приятелско рамо и да говоря, после да слушам. Искам някой да чуе какво съм казала, от думите ми да си изгради дом на надеждата, да се прибира в него и когато мен ме няма. Да си спомня моите думи, когато му е студено и да се усмихва.Искам с някого да поговоря, много неща имам да разказвам, знам, че и той на мен!
Хубаво е да си поговорим за истинските неща на едно кафе без захар или чаша вино или шампанско, до дъно да си кажем всичко!