автор: IGeorgieva

Татко паркира колата. Всички слязохме и поехме по широкия, постлан с големи, гладки камъни път, водещ към двора на Троянския манастир. Вътре имаше много хора, дошли като нас за празниците. Мама купи свещи и се наредихме на дълга опашка.
- Сега ще видиш една вълшебна икона – обясни тя на братчето ми.
- Супер – зарадва се той.
- Чудотворна – намеси се татко.
- Намисли си желание и то ще се сбъдне, - подканих го аз.
- Искам да имам мустаци.
- За какво са ти – на осем години никой няма – засмяхме се всички.
- Искам да съм различен - обясни важно той.
- Ти си, а и със сигурност ще ти пораснат в седми клас – добавих аз. - Освен това желанията не се казват.
Брат ми се замисли.
- О, вече знам какво ще си пожелая – каза той и се загледа се в хората, заставащи един по един пред иконата. Те се кръстеха, докосваха я, повечето дълго я гледаха. Брат ми събра пръстчетата на дясната си ръка, показа ми как се прави и спокойно зачака. Когато дойде неговият ред, се изправи пред Богородица мълчалив и сериозен, отправил поглед нагоре към нея. Прекръсти се три пъти, после се надигна възможно най-високо и я докосна с връхчетата на пръстите си. Беше изпълнил заклинанието. Оставаше му да чака.
- Како , виждаш ли тази летяща крава? – попита ме в колата той, сочейки през прозореца. - И до нея летящ кораб – допълних аз.
- А може ли да си направя крила с пера, ще ги залепя с восък.
Сигурно се бе впечатлил от запалената свещичка и горещата жълта капка восък, стичаща се право надолу, докато не опари пръста му.
- Чувал ли си историята за Икар? – попитах го аз и му разказах за първия човек, летял по неговия начин, но стигнал толкова близо до слънцето, че восъкът се стопил и той паднал.
- Е, имам идея, аз ще летя под облаците, а ти и мама ще ме пазите отдолу. И нещо не се връзва, нали не е преодолял земното притегляне? – беше чел много пъти енциклопедията за космоса.
- Това е легенда за първия човек, който е летял.
- Така може. Аз ще се справя. А вие ми обещахте другия път да ме вземете с вас в самолет. Искам да видя облаците отблизо, дано, като порасна да има летящи коли.
След това се наведе към мен, сложи ръчичката си на ухото ми и зашепна:
- Да ти кажа ли какво си пожелах? Но не казвай на никого. Искам да летя. Видях първия български космонавт по телевизията – имаше мустаци. Сигурно така трябва. Ще стана като него. Дотогава ще скачам на бънджи. Мега яко е да се издигаш нагоре, сякаш политаш… Само да дойде по-бързо лятото. И ще си направя крила, и ще летя, когато си поискам.