| Не за мрак съм ловувала - гоних със сак пеперуди.
Но отскоро с гърба си усещам окото на мрака.
Някой ден ще ме стигне, на косъм от изгрева буден.
Той е някъде там, притаен зад дървото и чака.
Всяка божа твар има начало, пространство и време.
Охлюв гол е, маркиращ терена след себе си.
Нищо друго, където отиваш, не можеш да вземеш.
Всяко чувство сега и единствено тук е потребно.
Любовта като всичко останало има резонно начало.
Пъпна връв, край врата два-три пъти навита.
И се ражда, където я свари мигът, на едно одеяло.
А я чакаме с толкова трепет, да видим очите й.
Може би затова, три пресечки почти до финалната,
аз съм сетер, надушил следата в тревата.
Правя стойка и чакам, с треперещи ноздри и тяло
всеки звук, всеки мирис, донесъл любовният вятър.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Като всичко останало" | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Като всичко останало от IGeorgieva на 07.07.2014 @ 20:53:47 (Профил | Изпрати бележка) | Представих си това очакване на осмислящото живота ни чувство! Много ми хареса!
Поздрави! Ирена :) |
Re: Като всичко останало от Rodenavlotos на 07.07.2014 @ 21:26:31 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасна си! Много сетивна и добронамерена винаги. Благодаря ти, Ирена! |
]
Re: Като всичко останало от missana на 07.07.2014 @ 21:32:33 (Профил | Изпрати бележка) | Първите два куплета оформят едно хубаво и самостоятелно философско стихотворение, без всякаква връзка с любовта. Поанта е вторият куплет:
"Всяка божа твар има начало, пространство и време.
Охлюв гол е, маркиращ терена след себе си.
Нищо друго, където отиваш, не можеш да вземеш.
Всяко чувство сега и единствено тук е потребно."
Не знам дали тук не е по-правилен изразът: "божия твар" /еквивалентен с "божа твар"/, но, като че ли, придаващ по-голяма гладкост на изказа.
Последните два куплета също оформят едно хубаво, съвършено самостоятелно и завършено стихотворение за любовта със силен финал.
Двете стихотворения суперпозирани последователно, раждат авторското стихотворение.
Поздравление, Светла! Както отбелязах по-горе, всъщност днес ти публикуваш 3 различни стихотворни текста, първите два от които са независими стихотворения.
Сърдечен поздрав: Мисана
|
Re: Като всичко останало от Rodenavlotos на 07.07.2014 @ 22:11:33 (Профил | Изпрати бележка) | Както съм казвала вече и друг път, приятелю Мисана, аз не пиша стихове,просто заради идеята да се напише на всяка цена и да бъде харесано. Аз с думи рисувам образите и чувствата, които се появяват в мислите ми. Не е задължително непременно да са в някаква логическа последователност и взаимовръзка. Но единия образ, по асоциация води до друг, и така...
Благодаря ти за този чудесен коментар и за опита да обясниш необяснимото. :))) Аз никога не бих могла, честно. |
]
Re: Като всичко останало от missana на 07.07.2014 @ 22:26:42 (Профил | Изпрати бележка) | Сега, препрочитайки коментара си, виждам, че донякъде съм се изразил неправилно, в смисъл, че мога да остана неправилно разбран.
Исках да отбележа единствено факта, че по едно прекрасно стечение на обстоятелствата /а не като преднамерено търсен от теб ефект/, са се родили цели 3 стихотворения, две от които дори могат да бъдат разглеждани като независими едно от друго /едното - обособено от първите два куплета, защото е чисто философско, а второто - обособено от последните два - което е посветено изцяло на любовта/. Обединението на тези две стихотворения е вече - твоето стихотворение, Светла, което естествено е свързано с любовта. За мен наличието на цели три стихотворения /две от които са вложени в тялото на авторското, като непресичащи се негови "анатомични" части/ си е едно малко чудо. И понеже видях това чудо, реших да го отбележа публично, защото това /според мен/ е само в твоя полза. Дано сега съм разбран по-правилно, а ако в първия си коментар съм бил неточен, се извинявам. Както казва Блез Паскал: "Едва, когато завършим нещо, разбираме как е трябвало да го започнем!".
С поздрав: Мисана |
]
Re: Като всичко останало от Rodenavlotos на 07.07.2014 @ 23:31:19 (Профил | Изпрати бележка) | Ни най-малко съм го сметнала за отрицателно, а и ти много добре се обоснова, така че беше разбран съвсем правилно, приятелю. Просто се опитах и аз да обясня как се е получило това- две, на пръв поглед съвсем самостоятелни, едно от друго, съждения в една творба. Просто съзнанието ми прескача от образ на образ и не винаги почива на някаква логическа последователност. Надявам се, обаче, да бъда разбрана. :))) |
]
Re: Като всичко останало от missana на 07.07.2014 @ 23:36:49 (Профил | Изпрати бележка) | Аз смятам, че те разбирам напълно. Творческият процес е тайнство. Донякъде това е обидно, защото творим "инстинктивно" и "на сляпо", а не аналитично. От друга страна, слава богу, че е така. И като при всяко тайнство, понякога се пораждат чудеса, както е станало и в настоящия случай. Приеми това като вид позитивно знамение за поезията ти.
:)))... |
]
Re: Като всичко останало от Rodenavlotos на 07.07.2014 @ 23:57:34 (Профил | Изпрати бележка) | Приех го вече:))) Прегръдки! |
]
Re: Като всичко останало от iren5 на 07.07.2014 @ 22:32:56 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления! Впечатлена съм! Мисля, че това е майсторлъка - това което нашепва душата с богато въображение , идея , мисъл. Страхотно наистина! РЕСПЕКТ!!! |
Re: Като всичко останало от Rodenavlotos на 07.07.2014 @ 23:26:16 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че сподели моите мисли, Ирен. Прегръдки! |
] | |