Красавице - изчезна ми ума!
Ще трябва твойта гръд да претършувам!
Намеря ли го - ще те нацелувам!
Ако го няма там, ме накажи!
Ала къде ще се е сврял, кажи -
той поглед не отлепваше от тебе!
Ще трябва да претърсим под полата -
край пъпчето ти и между краката!
И ми прости безумните брътвежи -
достойни за простаци и невежи!
Нали разбра - изгубих си ума!
Как красотата ще спаси света?
Ако - над ябълката на раздора,
за най-красивата жена във спора,
например - Парис тебе бе избрал,
Атина с Хера би се примирили;
със избора му биха се смирили!
Не би била Троянската война!