 |  Един ден всяка капеща минута ще е бреме
и ще боли – парченца липси в нас забити.
Но днес със теб сме в залива Безвремие –
и от смъртта, и от очите на света укрити.
Разпъваме триножници-души, рисуваме,
опитваме се да изобразим необозримото.
Прелива синьото край нас, а струва ни се,
един непостижим нюанс на синьо има.
Използваме последните лъчи на залеза,
за да запълним с цвят платното на живота.
А той играе роли, бави се, умира алено,
пилее слънчевия арсенал на всяка кота.
Хъшлакът-вятър в тръстикова свирка свири,
че любовта, дори и незаконна, е невинна
и възцарява в нас, след много дълго дирене
онзи непостижим нюанс – „вътрешно синьо”.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 322 четения | оценка няма |
показвания 45280
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Вътрешно синьо" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вътрешно синьо
от doktora на 04.07.2014 @ 16:22:22
(Профил | Изпрати бележка) | ...и синя красота в последните лъчи на залеза,
душа в душата слива
и луната, кръглата, простете, с тръстиковата флейта
бавно е заслизала
при нас, душите ни триножници,
с които любовта ни иска да рисува...()
Ето, близначе, за теб е...от прима виста хе |
]
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 04.07.2014 @ 19:54:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Ули, че хареса и оцени! Поздрави и за теб, мила! |
]
Re: Вътрешно синьо
от missana на 04.07.2014 @ 20:05:43
(Профил | Изпрати бележка) | Желая ти повече хъшлашки постъпки и повече "вътрешно синьо" в душата и те поздравявам за хубавото стихотворение, Светла!
Твой: Мисана |
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 04.07.2014 @ 21:38:14
(Профил | Изпрати бележка) | О-о-о, дай ми само карт-бланш и чакай хъшлашки постъпки от мен, Мисана! :))) Много ме бива!
Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Вътрешно синьо
от mariniki на 04.07.2014 @ 20:08:21
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | уау... да знаеш само колко мие близък този твой стих
мила Светле... с нюанс на синьо... позволявам си да споделя..
някой ден...
в едно безпространствие
приливащо в топло
когато времето ще е с теб
до болка прозрачно
с нюанса на нощно синьо
и с остатъчен привкус на изгасена цигара
като целувка по разсипаната ми коса
търкулната в тъмното
мъжка сълза
ще пролази по ръба на чашата
с последната глътка baileys
и ще ме намери в съня...
онзи който пазя специално за тебе
с мигли от мек порцелан
за да изпише
хиляди топли целувки по мен
бездостатъчно
навсякъде по повърхността
огледално...
в дълбочина
върна ме в едно хубаво, щастливо време...
благодаря ти... |
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 04.07.2014 @ 21:37:04
(Профил | Изпрати бележка) | Ние, пишещите, сме като едно затворено братство- масонско, или тамплиерско, или нещо подобно. По един неуловим начин мислите ни, стиховете ни, витаят в пространството и се преплитат, и се пресрещат, и се улавят, в някакви само наши честоти- в Акаша или другаде, /има по-вещи в тази област!/. Важното е, че се намираме. :)))
Благодаря ти, мила Маги- че хареса и за прекрасната поетична илюстрация. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Вътрешно синьо
от erka (elokolska@abv.bg) на 05.07.2014 @ 22:10:08
(Профил | Изпрати бележка) | :)...на последния куплет се спънах поне няколко пъти
сякаш не е от този стих...
...и не разбрах, защо е в кавички вътрешното синьо в края,
предвид заглавието - така влизат в някакво
странно противоречие...
Привет! :)
|
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 05.07.2014 @ 22:39:44
(Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, мила. Знам, че в последния куплет има препъване, но как ли не го въртях- не става. Просто защото самият израз "вътрешно синьо" спъва ритъма. А за мен той е в основата на всичко. Не мога да го избягна, защото цялото логическо развитие на стиха е заради този край. Сложено е в кавички, защото е наименование на цвят, или по-скоро на нюанс на синьото. Разбира се, такъв не съществува- това е метафора. А е метафора на онова спокойствие и хармония на душата, която човек постига само в един определен момент от живота си. Съжалявам, ако съм нарушила твоите естетически критерии. То и моите се нарушават, защото аз много държа на ритъма, но направих някакъв компромис със себе си. :)))) В името на идеята, която съм заложила.
Поздрави! |
]
Re: Вътрешно синьо
от erka (elokolska@abv.bg) на 06.07.2014 @ 00:46:40
(Профил | Изпрати бележка) | :))))) ...не иде реч за естетическите ми критерии, а именно за логиката. Поставеното в кавички
вътрешното синьо в контекста е като непостигнато, а не мисля, че това е идеята на текста ти.
Ако не ми беше влязъл вътрешно, нямаше и да се обадя, но би
трябвало да затрия собственото си вътрешно синьо, за да си замълча. Като се замисля, последният куплет може да се окаже метафора на непостигнатото ти търсене...
Ядосах се чак...виж как си го прочетох от яд:
Хъшлакът-вятър из тръстиката припява,
че любовта, дори и незаконна е невинна
и след безкрайно търсене се възцарява
във нас, нюансът от непостижимо синьо.
Не виждам причина "вътрешно синьо" да се повтаря и в куплета, защото заглавието дава достатъчно яснотата, за какво синьо става дума.
Знам, че съм голям отврат като ме тресне тока, но това е положението. Не натрапвам мнения или каквото и да е, просто
идеята си заслужава повече...
:)))))))))))))))...а може и просто да ми се спи и затова да съм
такава заядлива ;)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Прегръдки! :) |
]
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 06.07.2014 @ 07:48:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, миличка, всичко е наред. Не се притеснявай. И мен ме рови като червейче несъвършенството на този последен, а важен стих. И със сигурност ще го оставя малко да отлежи и ще му намеря решение. И друг път ми се е случвало. Но просто го написах и реших да го сложа, преди да съм го зарязала. :))) Благодаря ти, че го взе толкова присърце. Сега вече и мен амбицира да му намеря най-добрата визия. А и твоето предложение не е никак зле. Прегръдки, усмихнат ден и много вдъхновение! |
]
Re: Вътрешно синьо
от iren5 на 06.07.2014 @ 07:57:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесвам синьото! Да, студен цвят, но добавиш ли червено става една любяща лила... |
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 06.07.2014 @ 12:02:29
(Профил | Изпрати бележка) | | И като цвят, и като метафора- все е цвят на хармонията и надеждата:))) А, както казваш- с червения цвят на любовта, прави една взривоопасна комбинация:))) Благодаря ти, Ирен, че хареса! Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Вътрешно синьо
от Rodenavlotos на 06.07.2014 @ 23:38:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Дими, благодаря ти, мила! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 774
ХуЛитери: 4
Всичко: 778
Онлайн сега:
