автор: Evakovach

Човекът, който разпределяше вселените,
се сепна.

Изчезна му една вселена-
такава малка, незначителна,
под номер 338.
Потърси в галактическите коридори,
във вестибюлите на времето,
в контракциите на пространството..
Не я откри.
Прерови и джобовете на вехтите си панталони.
А тя, вселената, се беше малко надценила.
Беше поискала да бъде Вселената.
А се оказа кратък метеоритен дъжд,
докато всички спяха..