автор: iokasta

Аз не умея раздялата,
Тя не ми се отдава с онази
простота...

но няма да изтрия и частица от болката,
която играе в мен на зарове,
/Пу...за нея и се пада
кое усещане да ме разбие на частици - ледове.../

Сякаш крия нещо от това...

Няма да изтрия болката...Планирам да ти я сервирам


ще
те
наситя
с
нея,

Ще преглъщаш студено /заради късчетата ледове/ и
В
С
И
Ч
К
О

е
заради онези прости истини в живота,

че дори когато е удобна,
раздялата
не идва
с лекота

И във пълно противоречие на всичко,

фрезията, макар поставена на сянка
умее да
цъфти
във
най-прекрасните
си
цветове.