автор: apostola

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата със пряспи навяти
аз си търся другарска ръка.

Аз я търся в горите дълбоки,
и я търся във тежкия мрак.
Аз я търся в жени синеоки
и я търся във божия знак.

И говоря на чужди езици,
и отварям аз стари врати
да я търся- макар в белезници,
със другарството тя да плати.

И тогава над мен профучават
закъснелите древни стрели.
Във небето тръби зазвучават
и започва любов да вали.

И във тази любов аз откривам
пожелана от мене ръка.
И сърцето пред нея разкривам
да ме мисли за млада река...