автор: tender

С какво поета някой би засегнал?
Какво ли ще му трябва след това
към буквите отново да посегне
и да положи своите слова.
Какво ли струва словото за някой?
Поезия със строги правила?
Ако за мене словото е факел,
за друг е пръчка с огнена глава.
Не мога и на тези "други" хора
да обяснявам чинно час по час,
че качество в стиха въпрос е спорен,
но в спора няма да участвам аз.
Не пиша, за да бъда "обнародван",
но влагам свои чувства във това.
И моя стих, от критиката погван,
възможно е да срещне участ зла.
Не ме е страх от хора - буквоеди,
не искам да съм стъпкан, ни велик.
Едно целя - измерване на педи
да не прилагаме за никой стих.