автор: apostola

В листата вятърът шуми
и носи мириса на есен.
А ние с тебе сме сами
в живот от времето понесен.

И капят жълтите листа
в душите вече остарели.
Къде са днеска тез места,
където от любов сме мрели?

Къде са младите тела,
които за любов горяха?
Къде са силните дела,
които дланите творяха?

Къде са младите сърца,
в които нямаше умора?
Къде са гладките лица
преди да станем стари хора?

Къде са нашите деца,
които гледахме от малки?
Какви са техните лица
в страни големи пък и малки?

В листата вятърът шуми
и носи мириса на есен.
А ние с тебе- пак сами
в живота и сега нелесен.

Подпри главата си на мен
и дай ръката в мойте длани.
И нека всеки следващ ден
да бъде по- добър от лани.

Да не забравяме сега,
че всяка възраст е красива.
И нека цветната дъга
със нас по-дълго да преспива.