автор: vedovanera

Защо смути самотните ми нощи
и в сънищата ми се появи?
Тревога или щастие ми носиш?
Измислих ли те или ме плени?

Целуваш нежно топлите ми устни,
докосваш с пръсти пламналото ми лице
и всички сили ме напускат ;
прегръщам те с треперещи ръце...

Душите ни под лунен лъч се сливат.
Безмерно хубава и нежна е нощта...
била ли съм, поне насън щастлива?
Не знам...събуждам се пак тъжна и сама.

Прости, че те обичам, мили!
Над чувствата си нямам власт.
Да те прогоня от съня си нямам сили,
защото там сме само ти и аз.

Не се плаши от любовта ми ,
тя няма болка да ти причини -
аз не превръщам в мелодрами
несбъднатите си мечти.

Бъди какъвто си - мой сън, мой блян красив!
Макар и трудно, ще подтисна свойте страсти.
Аз искам само ти да си щастлив,
дори в сърцето ти за мен да няма място.