автор: Rodenavlotos

Жажда е- двете трохи в зениците на гълъб.
И твоите, докато пред огледало се събличам.
Уж пълниш, а пък никога не се напълват.
Гладът във тях е много зъл и много птичи.

Остави кранчето на този миг да е отворено.
Да си тече, изтича, пак отново да се пълни.
Храни се с бъдещето- миналото е история.
След себе си оставяй в мене само кълнове.

Да си растат до другата страна на времето.
Оградата му да прехвърлят- непристъпната.
Каквото Господ може да даде- да вземем,
а то е, всичко на всичко, върволица стъпки,

оставени върху безкрайната житейска ивица,
облизана, изгладена само за нощ от прилива.
А после ще се питаме изобщо били ли сме
и в кой от всички тези мигове сме били живи.