Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 0
Всичко: 438

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧистокръвна порода любов
раздел: Разкази
автор: pc_indi

Рижавият уличен пес се мотаеше из целия квартал, но любимо място му беше стадиона. Наблюдаваше с интерес всяка тренировка, всяко състезание и мач. Тичаше след топки, спасяваше ги, връщаше ги, пукаше ги понякога неволно...Изобщо, един отявлен спортист си беше. Играеше и с децата много.
Според господин Косев Лъки е бил домашно куче, но по някаква причина се е озовал на улицата. Общината се бе погрижила да му отнеме мъжествеността, като заедно с други кучета го бяха кастрирали, но Лъки си бе останал мъжкар, продължаваше да се задява с ченириногите дами и се ползваше с уважението на другите квартални кучета.

Всъщност, господин Косев го нарече така- Лъки Найденов Пиронков, когато една вечер го намери закован на стадиона. Една вечер беше извел на разходка своето куче- Белгун- изключетелен породист екземпляр, кръстоска на полярна лисица и бяло хъски, с топли, кафяви очи, който всички наричаха „ Белият вълк”. Та, в онази есенна вечер, когато господин Косев и Белгун се разхождаха, минавайки покрай стадиона, попаднаха на Лъки, който дали сам, дали с „ човешка” помощ, се бе заклещил в процепа на едно дървено приспособление. Огромен метален шип беше забит в подбедрицата на предната му лапа и излизаше от врата му, а краят му беше закривен. Клетото животно се бе мъчило да се освободи, но се бе получило точно обратното. Под него локвата кръв се разширяваше като ужаса в очите на господин Косев, който веднага бе завързал настрани Белгун и се бе опитал да освободи Лъки, за което бе възнаграден с няколко паникьосани нахапвания и прозрението ,че освобождаването на прикованото куче няма да е лесна работа и сам няма да се справи.

Беше прибрал набързо Белгун, за да намери най- близкият ветеринар, който отказа да отиде, но поне му каза да не вади пирона, за да не отприщи кръвния поток , а някак с него да занесе кучето където ще го носи. Вторият живееше по- далеч, но веднага взе упойка, чувал и каквото там му трябваше и тръгна. Минаваше девет вечерта, когато пристигнаха и в това време Лъки бе успял въртейки се, да забие ноздрата си в друг пирон и краят му се подаваше близо до окото. Като един прикован, четирикрак, рижав Христос, Лъки бавно и мъчително умираше.

Докторът беше казал на господин Косев, че операцията ще е дълга и мъчителна, че ако изобщо издържи упойката, кучето ще куца чувствително, ще му е необходимо възстановяване, че ще струва доста скъпо...За улично куче...дали си струваше?!

- Аз съм най- обикновен пенсионер..- беше казал господин Косев- ..нямам такива пари....

- Защо ме викаш тогава?- беше попитал доктора.

- Защото...не мога да го гледам заковано така това куче... – беше казал господин Косев натъжено.

- Добре де...- беше казал доктора- Плащаш ми упойката и превоза, другото ще е от мен.

С общи усилия бяха успели да освободят заедно с пирона упоеното куче, да го сложат в чувала и с един сговорчив такксиметров шофьор, който само каза : „ луди хора” , да го закарат в клиниката на доктора.

Операцията беше повече от три часа, раните бяха големи, белезите щяха да са грозни , но Лъки преживя упойката, ставата му почти си беше на мястото и... „ прескочи трапа” – както се казва. Просто, трябваше известно време да е на сигурно място и под грижи, за да не го нападат уличните кучета. Нямаше как, наложи се господин Косев да го вземе у дома. За малко, докато се възстанови. Постла му удобно на балкона и само се надяваше и бдеше Белгун да не погледне ревниво и агресивно на новия съквартирант. Но Белгун се оказа истински мъдрец и подходи като една професионална медицинска сестра- постоянно го наглеждаше, третираше раните му с грижовна слюнка, подканяше го да се храни и като цяло, държеше се на ниво и не проявяваше онова присъщо на слабостта качество- ревност.

Лъки не хапна нищо три дни, не можеше да стане и да иде и до тоалетна, но и не се изпусна На четвъртия ден му отне доста време докато се намести в удобна позиция на канала на терасата на първия етаж, където живееше господин Косев . И така всеки ден, докато успя да излезе навън. Макар и в безпомощно състояние, нито веднъж не замърси дома на спасителя си.

След седмица трябваше да му свалят конците. След дълга борба докторът бе успял да го завърже и овеси на стойката за системи, но с няколко мощни маха на тежкото си тяло, Лъки бе успял да счупи стойката и доктора вдигна ръце. На двайстият ден , на контролния преглед, доктора изумено бе попитал господин Косев как е успял да свали конците на Лъки. Ден след ден, по конче, по две, Белгун със зъби беше махал конците на инатливия Пиронков.

Когато си тръгнаха , докторът гледаше как се отдалечават Косев и двамата му четириноги приятели- Лъки, като ветеран от войната във Виетнам и Белгун- като завеждащ отделение, и ...се чувстваше щастлив, че е дал от себе си нужното, че е част от това божествено проявление на една неназовима любов. Любовта на Белгун ,който обичаше безрезервно господин Косев и който ценеше именно несъизмеримата му с нищо приятелска любов, защото знаеше, че по същия начин би направил всичко и за неговия живот. Така обичаше Белгун господин Косев, че би приел и обикнал и стадо бизони, ако той решеше да приюти у дома си. Би им дал храната си, би им помагал да правят стъпка по стъпка, да улучват канала на балкона, конец по конец би изгризал от раните им...

И...уж колкото да се възстанови, колкото да не го нападат другите кучета, така, повече от пет години Лъки беше лидерът в дома на господин Косев. Самият той понякога си мислеше каква точно е причината Белгун- първоприетият,да предоставя лидерството на Лъки. Дали заради любовта му към него, или уважаваше свободата, която Лъки познаваше и която поставяше в краката на господин Косев... Във всички случаи, чистокръвна любов живееше в дома му, не го замърсяваше и го пазеше. Каква ли еманация на породата си трябва да достигнеш, за да обичаш така...Като куче...


Публикувано от aurora на 01.07.2014 @ 10:23:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 00:50:07 часа

добави твой текст
"Чистокръвна порода любов" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чистокръвна порода любов
от daro на 01.07.2014 @ 10:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
тъжна е съвременната констатация - човек за човека да е куче...

каква бедност в инстинктите ни... и какво отсъствие в съзнанието ни за

човешкото, Стеф!

...ето нещо от една друга Стеф, която също обичам - „тъгата няма нужда от

приятел”

...Тя е самият твой приятел –
обича те, в тишината ти се сгушва,
понякога те изоставя.
...
близост до близост, горест до горест.
И нагоре, нагоре…

Светлина в дома ви! :)

(.)


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.07.2014 @ 02:01:52
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
И аз като Мечо Пух понякога седя и си мисля, понякога просто си седя, но когато си мисля, съм си мислила за това наистина ли сме по- съвършени от кучетата? Многословни сме и с максимално изразни средства разполагаме, а ни е толкова трудно често да се разбираме, да изразяваме чувствата и емоциите си. Може пък неслучайно не могат да говорят- обикновено знаещите мълчат..:) Може и наистина да сме по- съвършени, но имайки предвид, че са създадени преди нас, може би повече познават земята и живота, знам ли..:)
За Нейно Величество Тъгата си абсолютно прав! Тя е ...най- вярното куче..:)
Благодаря ти за хубавите думи и светлото присъствие, Прекрасен Човеко! :)
(.)

]


Re: Чистокръвна порода любов
от Rodenavlotos на 01.07.2014 @ 22:15:38
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепна история! Ако имаше повече такива "луди" хора, сигурно щеше да има и такова понятие като чистокръвна порода любов!


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.07.2014 @ 02:06:14
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
О, да..Добре, че има такива " луди" ! Оказва се, че човек може да бъде ангел и за куче, както и обратното и...понятието си е абсолютно реално.:)
Благодаря ти за присъствието, Родена в лотос!

]


Re: Чистокръвна порода любов
от Markoni55 на 02.07.2014 @ 15:30:16
(Профил | Изпрати бележка)
Инди, не знаех че пишеш и проза. Прекрасна история, невероятна и все ми се иска да е истинска. Най-вече заради човещината и надеждата които носи. Претръдки!


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.07.2014 @ 02:12:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Пописвам, но повече труд си трябва..В профила имам доста неща, други стоят отпочнати...:) Тази история е съвсем истинска, просто побързах да запиша, та за това и не е редактирана и прочие. Та, не е измислена тази любов, има я! :) Прегръдки и от мен!

]


Re: Чистокръвна порода любов
от dandan на 03.07.2014 @ 00:48:37
(Профил | Изпрати бележка)
Не смея да коментирам...магията на думите ти е достатъчна.


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.07.2014 @ 02:22:38
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Аз самата не се наех да коментирам историята, просто я записах. Голям човек е Белгун и вярно на Любовта куче е господин Косев, възхищавам им се!
Прегръдка за теб!

]


Re: Чистокръвна порода любов
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 06.07.2014 @ 16:33:51
(Профил | Изпрати бележка)
Чест и почитания, Инди :)
наистина чистокръвна любов,
да можеше по често да
се среща и сред хората...


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 08.07.2014 @ 00:03:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Мисля, че се среща, всеки я носи във вените си, просто може би се проявява след като Живота ни пусне кръв- за пречистване...
Благодаря ти за присъствието и сърдечни поздрави от мен, Краси! :)

]


Re: Чистокръвна порода любов
от mariq-desislava на 07.07.2014 @ 12:31:59
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление след прочита у мен се затвърди тъжният извод, че в животните има повече човещина отколкото у хората. Утрепващо добър текст, Инди, с любов е написан, личи си и с някаква едва доловима тъга за бъдещето на човечеството (ама тъй глобално го обобщих, че чак се засрамих).{}


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 08.07.2014 @ 00:42:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Незнам защо такова впечатление оставя.. Господин Косев е доказателство за величието на човешката любов. Просто много хора се заблуждават според мен, че сме по- съвършени от животните, като дори смятаме съпоставката за обидна. А сме Едно.:) Само дето на тях не са им необходими коли, пари и пр. Мисля си сега...дали пък Щастието , което според мен е свойство на душата и е причина , а не следствие, когато в онези първи дни е замесвано заедно с глината, е било такъв сорт, който изисква повече и различни подхранвания, за да вирее... И дано човечеството успее да отгледа у себе си това щастие, което възпитава в гледане на другите като на себе си и ...да се състои бъдещето!
Привет и благодаря, Мария- Деси! {}

]


Re: Чистокръвна порода любов
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 08.07.2014 @ 09:26:09
(Профил | Изпрати бележка)
"Така обичаше Белгун господин Косев, че би приел и обикнал и стадо бизони, ако той решеше да приюти у дома си. Би им дал храната си, би им помагал да правят стъпка по стъпка, да улучват канала на балкона, конец по конец би изгризал от раните им..."
...
Страхотен разказ, Pc_indi,
поздрави и късмет!



Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.07.2014 @ 01:32:42
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Той господин Косев разказа, аз просто записах, защото много ме впечатли. Радвам се, че хареса, Ида! :)
Поздрави сърдечни и на теб!

]


Re: Чистокръвна порода любов
от doktora на 09.07.2014 @ 10:33:29
(Профил | Изпрати бележка)
Пи Си, мила...знаеш, който не обича животните, не обича и хората...а, те, хората...за обичане ли са, хм...

Отново ще ти кажа, леко пишеш и тежко се чете...

"Каква ли еманация на породата си трябва да достигнеш, за да обичаш така...Като куче..."


Re: Чистокръвна порода любов
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.07.2014 @ 02:15:47
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Бих казала- който не обича себе си, няма как да обича и другите, какво остава за животните. Парадоксът е, че често не можем да обичаме Правилно себе си и...от там ни започват бедите.
Благодаря ти за добрите думи, Док!
Сърдечен поздрав!

]