Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 7
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: Milanov
:: mig
:: liulina
:: zinka
:: hristam
:: steelsoul
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВреме
раздел: Фантастика
автор: riiva

Отварям очи и мракът отстъпва бавно. Виждам. Пустинята пее – чувам я, будна е.
Затварям очи - играта не може да започне без мен, и духвам на премръзналите си пръсти. Ще ме повика, не мога да я заблудя, аз също съм буден. Нощем тя спи и тогава тук е студено и тъмно, аз не спя. И не ям – нямам нужда, а и тя не може да ме храни. И все пак съм жив, в нейния свят вероятно ще живея вечно - поне докато съм й интересен и й трябвам тук. Молих я да ме пусне, в началото, после крещях и проклинах, но е лукава, казва ми, мога да изляза. Когато поискам. Ключът за навън е моето име. Спомни си!, шепне ми тя, но не можеш... Аз се опитвам, толкова се старая. Помня други неща, помня нейното име – пустиня, помня имена за нещата около мен – пясъци, нощ, студ, ден, тихо.
(някой ден ще си спомня, мога, сигурен съм)
Пустинята се киска, гласът й е сух и ронлив - безброй речни камъчета, стиснати в шепата.
(мога, пустиньо, чуваш ли)
Чува ме, но е съвършената прелъстителка, кара ме да стана и да вървя. Ставам, влача уморените си крака в подвижните й пясъци. Иска да слушам и чувам шепота й в ушите си. Иска да й се подчиня - с цялото си сърце и душа - и аз вървя, знам къде ме води. Не прикрива лъжите си, сигурна е, че ще вървя. Пясъците й бият в краката ми, но аз вървя, познавам мястото. Тук трябва да спра. Светлината е ярка и непоносима, но картината е същата – бяла стая, бяло легло, в леглото има някой, бели хора заобикалят леглото. Гневни са, сноват между онзи в леглото и странните си пищящи машини. Друг път са тихи и спокойни като на погребение. Познавам човека в леглото. Знам много неща за него. Той умира. Всеки път, той умира по-малко. Кой е човекът в леглото? Познай!, присмива ми се пустинята, никога няма да се досетиш ...
Всеки път е различно. Клеча - изтръпнал, на пръсти - и гледам. Днес съм по-близо, днес гледам по-дълго. Не се е случвало досега - картината малко се разширява, в стаята има и други. Черни хора с крещящи очи и мълчаливи уста. За какво са дошли, защо е това черно? Скачам, те не бива да позволят да умре! Приближавам, още малко, още. Не дишам. Трябва само да протегна ръка, онези в бялото ще ме видят, ще ме издърпат, само крачка остава.
(пусни ме, не ти ли стига вече)
А после светлината изчезва, пустинята блъска в главата ми. Не мога да я убия, научила ме е да вярвам, че я обичам. А тя ме мрази. Вървя ... към моето място – там се крия, когато тя спи. И плача, никой няма да ме види тук, затова плача. С нея винаги стигаме до това – показва ми стаята в бяло и чака да пие сълзите ми. Хубаво е, когато е сита, тогава тя спи, а аз свивам премръзналите си крайници и слушам. Защото знам, ако слушам много внимателно, мога да чуя. Бъбривите пясъци знаят тайната. Хубаво е, когато пустинята спи, непокорните пясъци помнят много имена. Ако слушам, ще ми разкажат.
И ще чакам, аз не ям и не спя. Трябва ми само време.


Публикувано от anonimapokrifoff на 30.06.2014 @ 22:30:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   riiva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

12.04.2021 год. / 23:00:47 часа

добави твой текст
"Време" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Време
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 02.07.2014 @ 15:28:23
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
Дълбоко пустинно, обвито от бяло безвремие!


Re: Време
от riiva на 03.07.2014 @ 16:52:31
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, gfstoilov :) Радвам се, че отдели време да прочетеш.