автор: apostola

И след мене слънце пак ще грее.
И след мене пълен клас ще зрее.
И след мене сватби пак ще има.
И след мене пак ще има зима.
Пак ще има пролет, лято, есен...
Пак ще има сладка птича песен.
И след мене внуци ще пораснат.
Радост, мъка във едно ще сраснат.
И след мене ден и нощ ще има.
И след мене любовта ще взима
и ще дава нещо на сърцето.
Пак ще има бръчки по лицето.
Пак ще съмват делници невзрачни.
Пак ще има празници прозрачни.
Пак ще има сенки под луната
и ще слушат лунната соната.
Времето ще дава и ще взима...
Само мене няма да ме има.