автор: gringo

На Янко Димов Станков

...Ето така ще горя и аз сега, когато най-сетне разказвам за всичко
това, за болницата, за сестрата, за момчетата - и за Макмърфи.
Толкова дълго мълчах, че всичко ще рукне от мене като придошла
река и вие ще си кажете - ей богу, тоя човек говори каквото му падне,
направо бълнува; цялата история ще ви се стори твърде ужасна, твърде
страшна, за да е истина! Само че няма да сте прави. Тия неща все още не
са ми се избистрили напълно, но те са самата истина, дори и да не са се
случили.
"Полет над кукувичето гнездо", Кен Киси

Свърши земният ти път
с изстрел във сърцето -
ах, каква нелепа смърт!
Гръмна се ченгето!

Гръмна се... Но как, защо?!
Стига, лицемери!
Бръкна на оси в гнездо
и смъртта намери...

В полет гордия орел
изстрел тъй прекършва -
ти бе мъж с кураж и цел,
ти не беше мърша!

Свой път бе поел едва
гордо и свободно,
но на някой бос това
хич не бе угодно.

Някой се подплаши там
с нос, подпрял небето,
някой гузен и голям,
взря се в теб, ченгето.

И от упор изтрещя
пистолетен изстрел -
заключението: "Смъртта
е самоубийство."

Някой вече спи добре
някъде високо.
Извод - всеки ще умре,
рови ли дълбоко.

Извод - те са още тук,
мафия престъпна,
в миг готови, щом си друг,
спусъка да дръпнат.

Ти застана срещу тях
сам и... падна в кърви.
Лека нощ, ченге без страх,
лека нощ, Макмърфи...