автор: apostola

Мълчание и...тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.

Стената ни разделя днес...
Стоим си пак на двата бряга.
Преследва ни небивал стрес,
а времето каруца впряга.

И уж сме близо,а...далеч.
Стена! Не можем я прескочи.
Не чуваме любовна реч,
макар кръвта ни да клокочи.

Един към друг ако вървим
и да опрем чела в стената,
с любов така ще я взривим,
че ще разцепим тишината.