Плачеш ли, Моканино?
И аз преглъщам сухи сълзи,
че ревна ли, ще дойде нов потоп.
Лястовичката, дето с тебе търсим
попаднала в калта.
Слепците дали и урок...
Задушно е, Моканино.
И въздухът е пепел.
Отново ще вали.
Пластовете тиня
в душите ни нанесени,
пороят
ще може ли да заличи?!