Недей облича плътна нощница, когато лягаш-
облечи мрака, ако искаш да се скриеш, мила.
Но, ако питаш мене- прегризи юзда и бягай,
горчиво-сладостния вкус на свобода открила,
защото идват, идват мислите-разгонени коне,
помитайки изпод копитата света на разума.
Хвърли отгоре си покров от лунен тюл поне –
от гладните ми пръсти и очи да те опази.
Останеш ли, ще те пореже бляскавият нож
на чувствата, наточени до невъзможност.
Ще бъда бриз, а не размахана коса, но може
под теб откос от лунен райграс да положа,
за да е меко ложето ти, на което ще те любя,
преди да са усетили ревнивите очи на Хера.
Защото знаеш от легендата- ще те погуби,
Калисто, а аз... аз на кое небе ще те намеря