автор: riiva

Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете легла.
Будна съм. Кафето е тъмно и силно, точно както ти го обичаш. Но не е за теб, свърших с милите жестове, ще го пия сама. Ще го пия от твоята чаша и знаеш ли, ще запаля цигара. После бавно ще духам дима –там, където устата ти всяка сутрин жадно целува устата на чашата. Харесва ли ти? Ти така мразиш да пуша! Не си ме познавал такава дребнава и зла, нали, обич моя? Не се сърди, за последно е, утре вече няма да ме има. Но ти ми дължиш нещо, знаеш ли, взел си сърцето ми. Онова, истинското. И искам да ми го върнеш, нужно ми е! … Спиш. Тогава ще взема твоето, виждала съм къде го държиш - в чекмеджето е, в кутията до главата ти, онази, която все се опитвам да отключа. Когато излезеш и съм сама. Не те е страх, че съм крадла, от него ли се боиш - да не излезе, да не поиска да ме обикне? Ще взема кутията - може ли? - и всяка нощ ще отчупвам решетки от клетката. Не мога да си тръгна без сърце, нали любов моя, как ще се влюбя, как ще обичам друг – някой ден, след теб, ако нямам сърце?

Чаршафите мълчат, моята отливка е празна. Като чекмеджето ти, когато аз си замина. Ще ти липсвам ли? Ще забележиш ли, че ме няма? Едва ли, но ще търсиш сърцето – откраднатото. За какво ти е, то не е научено да обича, а моето още е влюбено – в теб. Ще взема само сърцето, нищо друго, обещавам ти, толкова малко „ние” има в нашия дом. Гърбът ти е тъй сърдит, като суровите линии край устата, когато си недоволен от мен. Ти спиш и не мога да видя устата ти, но те чувам, гърбът ти крещи. Не е имало„ние”, само „аз и ти” – и купища дребни думи и страх. Моля те, не ми викай, недей, не и когато се опитвам да те напусна. За да не поискам да остана.
Спи, любов, не ме чакай. Виждаш ли – всичко си е, както си го оставил. Всичко е наред. Шест сутринта е и ще правя кафето ти, предпочиташ го горещо и силно. Аз не пия кафе, в шест часа със отсъствието ти кротко се гледаме. Днес поспи, обич моя, днес ще пия кафе вместо теб, днес ще пия без теб. Вместо сбогом.