Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 949
ХуЛитери: 0
Всичко: 949

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВместо сбогом
раздел: Разкази
автор: riiva

Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете легла.
Будна съм. Кафето е тъмно и силно, точно както ти го обичаш. Но не е за теб, свърших с милите жестове, ще го пия сама. Ще го пия от твоята чаша и знаеш ли, ще запаля цигара. После бавно ще духам дима –там, където устата ти всяка сутрин жадно целува устата на чашата. Харесва ли ти? Ти така мразиш да пуша! Не си ме познавал такава дребнава и зла, нали, обич моя? Не се сърди, за последно е, утре вече няма да ме има. Но ти ми дължиш нещо, знаеш ли, взел си сърцето ми. Онова, истинското. И искам да ми го върнеш, нужно ми е! … Спиш. Тогава ще взема твоето, виждала съм къде го държиш - в чекмеджето е, в кутията до главата ти, онази, която все се опитвам да отключа. Когато излезеш и съм сама. Не те е страх, че съм крадла, от него ли се боиш - да не излезе, да не поиска да ме обикне? Ще взема кутията - може ли? - и всяка нощ ще отчупвам решетки от клетката. Не мога да си тръгна без сърце, нали любов моя, как ще се влюбя, как ще обичам друг – някой ден, след теб, ако нямам сърце?

Чаршафите мълчат, моята отливка е празна. Като чекмеджето ти, когато аз си замина. Ще ти липсвам ли? Ще забележиш ли, че ме няма? Едва ли, но ще търсиш сърцето – откраднатото. За какво ти е, то не е научено да обича, а моето още е влюбено – в теб. Ще взема само сърцето, нищо друго, обещавам ти, толкова малко „ние” има в нашия дом. Гърбът ти е тъй сърдит, като суровите линии край устата, когато си недоволен от мен. Ти спиш и не мога да видя устата ти, но те чувам, гърбът ти крещи. Не е имало„ние”, само „аз и ти” – и купища дребни думи и страх. Моля те, не ми викай, недей, не и когато се опитвам да те напусна. За да не поискам да остана.
Спи, любов, не ме чакай. Виждаш ли – всичко си е, както си го оставил. Всичко е наред. Шест сутринта е и ще правя кафето ти, предпочиташ го горещо и силно. Аз не пия кафе, в шест часа със отсъствието ти кротко се гледаме. Днес поспи, обич моя, днес ще пия кафе вместо теб, днес ще пия без теб. Вместо сбогом.


Публикувано от aurora на 24.06.2014 @ 16:03:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   riiva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 6537
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Вместо сбогом" | Вход | 7 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вместо сбогом
от boliarkabg на 21.01.2015 @ 07:55:59
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
За жалост когато вече не си "обич моя" или "любов" дори се радват на раздялата. Познавам малко, съвсем малко съжалили след това.
Поздрави!


Re: Вместо сбогом
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 24.06.2014 @ 20:32:35
(Профил | Изпрати бележка)
"... невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя" !!!!!!!!!!
"Чаршафите мълчат, моята отливка е празна."!!!!!!!!!
Пишеш прекрасно, превръщаш и прозата в поезия и това ме кара да ценя още повече разказите ти!
Браво!


Re: Вместо сбогом
от suleimo на 24.06.2014 @ 21:07:06
(Профил | Изпрати бележка)
Много горчилка е натежала на тази възглавница!
Комплименти за текста! Въздейства и замисля!


Re: Вместо сбогом
от suleimo на 24.06.2014 @ 21:07:10
(Профил | Изпрати бележка)
Много горчилка е натежала на тази възглавница!
Комплименти за текста! Въздейства и замисля!


Re: Вместо сбогом
от riiva на 25.06.2014 @ 16:31:38
(Профил | Изпрати бележка)
Pastirka, благодаря - и за милите думи, и за прочита :)


Re: Вместо сбогом
от riiva на 25.06.2014 @ 16:35:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря и на теб, suleimo! Радвам се, че текста ти е харесал.


Re: Вместо сбогом
от samotnik на 26.06.2014 @ 14:39:51
(Профил | Изпрати бележка)
Паралелна вселена, за чието съществуване не подозираме. Твърде заети да захранваме личните си черни дупки, не съзнаваме, че това води до самоунищожение.


Re: Вместо сбогом
от riiva на 27.06.2014 @ 17:49:24
(Профил | Изпрати бележка)
Вярно е, но самоунищожението трудно се осъзнава, ако го движат силни емоции като любовта. Благодаря ти за прочита.

]