автор: jezabel

Избледняха ми очите
от несбъднато очакване
да се завърнеш.
А косата ми е бяла по рождение.
Чакането носи смисъл,
само ако с точката започва
следващото изречение.
Думите ни ослепяха,
а и други да измислим,
няма да ни видят.
Нека
избелелите очи говорят.
Нека
побелелите коси се слеят
в празните балони
на неслучени желания.
Пазя портокала,
казваше,
облото му
пътищата ни ще събере,
и когато се разтвори,
снопче нежност
от сърцето му ще бликне,
ще ни върне
необраните полета слънце.