автор: Rodenavlotos

Не е ли нощта врата към други светове?
Тя ли е всъщност спуснатият мост,
подвижен, свързващ бреговете ни,
по който идваш тихичко на гости?

Обличам скелета на призрака-очакване,
изяждащ, гладен хищник, времето
помежду изгрева и падащия мрак,
във плът- ти идваш да ме вземеш.

Какво се случва в спалнята на клепките
аз обяснимо деликатно ще спестя,
защото всички спомени са слепи
и имат мирис на увяхнали цветя.

Бих дала всичко да запазя аромата им,
но идва утрото-чистачка на мечти,
затваря откъм моята страна вратата,
а ти... от другата страна оставаш ти.