Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 373
ХуЛитери: 4
Всичко: 377

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Albatros
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзгубено сражение
раздел: Избрано поезия
автор: severianin

Не всички битки можеш да спечелиш,
не винаги си храбър победител –
понякога отстъпваш под шрапнелите
и болката те следва по петите.
Когато Времето воюва с тебе
и се сражаваш с дни, строени в роти,
да бъдеш победен е твоят жребий
по всички фронтове и бойни коти.

Днес изгорих последните мостове
към изоставения бряг далечен.
Отстъпвам с бой – отново и отново –
и ще отстъпвам до самата вечност.
Изгубено е и това сражение!
Какъв е смисълът да продължавам,
щом всеки ден е ново отстъпление
и нямам за какво да се сражавам?

Защо тогава да строя редути?
Щом имам участ предопределена,
оскъдните оставащи минути
не е ли по-добре да са за мене?
Предавам се! Развявам бяло знаме.
/Косата ми отдавна го развява./
В окопите премина младостта ми –
днес побеляла старост ми остава.

Не искам битки, стига поражения,
от днес съм пленник – кой ще ме приеме?

Гризе ме само страшното съмнение –
не взема пленници ефрейтор Време...


Публикувано от aurora на 24.06.2014 @ 09:58:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   severianin

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 11:59:26 часа

добави твой текст
"Изгубено сражение" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изгубено сражение
от erka (elokolska@abv.bg) на 24.06.2014 @ 10:07:42
(Профил | Изпрати бележка)
:) Винаги е удоволствие, да надникна тук!

Благодаря! :)


Re: Изгубено сражение
от angar на 25.06.2014 @ 21:29:19
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"и нямам за какво да се сражавам."
Ето това е най-тъжното, в това изглежда е поражението.

"Да имаше един учител,
способен да ги обучава
не как, а за какво да се сражават -
децата си му бихме дали!"