Спомените
са сочна червена ягода,
плъзгаща се
по острието на бръснач-
нашето съзнание...
Колкото повече си спомняш,
толкова по-дълбоко проникват
и потичат малки сладки сълзи
по стоманените безразлични страни...
и опират чак до кокъла...
а понякога...
това прилича на страннен танц..
почти като флирт...
между болката и осъзнатото
и все пак,
ние сами определяме натиска.....
върху малката червена ягода...
на нашите спомени...