автор: Jyltookia

Сред хаоса от мрак и сълзи,
докосна ме, с твойте лъчи
показа ми изхода свтъл
през топли, зелени очи.

Разкъса тъмата и здрача оловен,
надигна завесите тежки,
посегна към мен свтлината-
да търси душата ми свята !!!

Сграбчих ръката й бяла...
Тя дръпна ме силно навън,
очите ми слепи отвори,
да видя АЗ цветен света.

Устните бавно размърдах,
леко отворих уста,
за да поема отново-
свежия пролетен въздух.

Вдишах дълбоко и силно -
хриптене отвътре се чу...
Бавно кучешки зъби оголих,
за да ги впия в нежно вратле...