автор: Rodenavlotos

И пак е юни, а душата не боли.
Защото идва лято и лекува болката.
И оптимистът в тебе пита не дали,
а колко време ти е нужно, колко

за да покрие раната ти с тъничка кора
и да се правиш, че я няма вече.
Като дървото сред вековната гора-
ще разбере ли някой някога, че е отсечено.

Душата- с всички котешки животи...
Един, и два, и пет да й отнемат,
не могат да изчерпат на душата квотата-
тя ще умре, когато просто дойде времето,

но няма да е от излъгана любов.
Поне това научила е- да брои до седем.
Отива си един живот, но идва нов
и пита, на кое место да седне.