автор: katerina

онази, която все не може да ме започне
защото през мен са минали
толкова много истории
че вече ме е страх да говоря
от първо лице и за себе си

онази форма,
в която раят е второстепенен герой
от чужд разказ
тогава аз летя с хрилете си
до онези кубета
които като горещи ракети
целуват ръбовете на небето
само тогава под сивите ми стъпки
прозират мрежестите сърца на звездите

когато жонглирам с бръчките под очите
на завистливите светлини
и чакам неуверените земетръси
да подредят срутения ми живот
за да могат ветровете
да настъпват стиховете ми по петите
а аз да ги събирам
кацнала върху един слънчоглед

защото думите се раждат сами
и по време на буря
и после на сухо и тъмно се употребяват
както пише на срока за годност