Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 390
ХуЛитери: 4
Всичко: 394

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Albatros
:: Hulia
:: Kutsulan

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта Урок по състрадание
раздел: Други ...
автор: alidora

Баба Кера е типичният български пенсионер, който взима не повече от 200лв. пенсия. И оцелява с
тези пари цял месец /само тя си знае как /. Сега бабата решава да задели 50лв., които да дари за пострадалите от ужасяващите наводнения във Варна и Добрич. За мнозина тази сума е нищожна, но за възрастната жена, която си брои стотинките за хлебеца и млякото това наистина са много пари. И тя ги дава, защото е от село Бисер, което преживя същия воден апокалипсис преди две години, защото тя е била там, защото го е изпитала на гърба си и знае как се чувстват оцелелите.
Трябва ли сам да преживееш едно нещастие, за да станеш съпричастен? Не мисля.
Състраданието е заложено в човешката природа заедно с всички положителни качества и е въпрос на лично вглеждане в самия себе си, за да го откриеш.
Мнозина успяха, но на фона на общата ни численост, мисля, че са съвсем малко.
Не желая да коментирам политици и управляващи, защото това би било все едно глас в пустиня. Те живеят в една друга, тяхна си държава, която няма нищо общо с нашата реалност, с неграмотно израстващото поколение, с продаването на марихуана и наркотици съвсем безнаказано, със стрелбите, като в Дивия Запад, където луди убиват полицаи или стрелят по деца, а други просто се гърмят за преразпределяне на територии, с изселването на децата ни в чужди страни и т.н.
Когато, по времето на Френската революция съобщават на френската кралица Мария-Антоанета, че хората се бунтуват, защото нямат хляб, тя отговаря „Като нямат хляб, да ядат пасти”.
Подобно е мисленето три века по-късно в нашето мило, управляващо общество, където „борбата за кокала” е придобила особено големи размери. Публична тайна е „преразпределянето” на парите, които ни отпуска Евросъюза и ако някой достатъчно дълбоко се разрови може да докаже с факти всички далавери, които се въртят с отпусканите средства. Друг е въпросът, че веригата е абсолютно навързана още от най-високо ниво и ако някой дръзне да рови може съвсем ненадейно да претърпи „случаен инцидент”. Но това е друга тема, по която може много да се говори, съответно без абсолютно никакъв смисъл.
Американската история още няма 300 години. Нашата, Българската история е вече над 1300-годишна. В момента ние правим всичко възможно да се самоизтребим като нация, въпреки усилията на дедите ни, които са преживяли петвековното турско робство / а не турско присъствие, както напоследък е модерно да се пише в учебниците/. Къде отиде това наше чувство за самосъхранение, тази наша национална гордост, този наш, чист български език /вече тотално примесен с чуждици-за да сме модерни/?! Вместо да си помагаме взаимно в тази наша, обедняла държава, ние правим всичко възможно „на Вуте да му е зле”, без да си даваме сметка, че цялата негативна енергия, която излъчваме рефлектира не само върху нас, но и върху природата.
Баба Кера е от старата генерация – не я интересуват последен модел смартфон, лъскава кола или подобни материализми. Тя се вълнува от съдбата на човешкото същество, тя го съпреживява, тя плаче и се моли за оцелелите.
А за какво плачем и се молим ние – вечно забързаните, впримчените в капана на стъкло и бетон, изнервени и обезверени от непукизма на тези, които трябва да ни бъдат водачи /и в прекия, и преносния смисъл/?
Вчера в едно телевизионно предаване специалисти изчислили, че последният българин ще се роди през 2134г. Доста далече, биха възкликнали повечето, ние няма да го доживеем. И това ли ни дава правото да живеем на принципа „след нас и потоп”?! Нима на Васил Левски, когато се е борил за свобода му е минавала мисълта за 2014г. и че тогава него няма да го има? Едва ли. Той просто е искал да я има държавата, да ги има българите, които ще се родят след него и те да са свободни, за да могат да пазят това, което им е завещано още от хан Аспарух. Жалко е една над хиляда и триста годишна държава да се държи като разглезена хлапачка, която показва среден пръст на бездомно, гладно куче. Жалко е да изчезне нация и език, които са бранени в продължение на векове с кръв и човешки животи.
Жалко е! И е недопустимо!

Баба Кера даде своите 50 лв.

Нека и ние да помогнем, дори и с няколко SMS-а на 17777 с текст DMS VARNA

Бог да пази България!

А кой ще ни опази от самите нас?


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.06.2014 @ 22:31:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   alidora

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 18:54:47 часа

добави твой текст
" Урок по състрадание" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.