автор: apostola

След тъмна нощ, погалва ме утро.
А слънцето- грош, усмихва си хитро.
Премята си крак през бяла постеля
и в цветен овраг земята простреля.
Лъчите си то в тревата забива.
В зелено листО целувка завива.
Небесна заря ми грабва окото.
То роза съзря зад облак, горкото.