Две сълзи пророних в тъмнината,
две ръце протегнах към дъжда,
исках да измия самотата,
с безброй събрани капчици вода.
Тъжно е да си самотен
и да нямаш топлина,
чувстваш се така изгубен
в този свят на суета.
Знам,че вече остарявам,
няма връщане назад,
но оставам да танцувам
като малка капка дъжд.
Ще доживея дните си достойно,
макар и в тъжна самота,
не искам да съм хленчеща старица,
застанала пред прага на смъртта.