автор: wingless

Мисля те,когато гледам как
градът те крие в своите пътеки.
Мълчанието само спира пак
край теб и мен,тъй както е при всеки.

Оглежда се,когато завали,
в парчетата вода по тротоара.
Като очи загледани – дали
дъждът след всяка стъпка те повтаря.

И те рисува мълчаливо в мен.
С отблясъците мокри по стъклата.
С следобедният шепот спотаен.
Дори,със тишината на цветята.