автор: tzvetcomarinov

Предложението имаше свои предимства и логика, ще е за сметка на стърчането в коридора. Където вероятността от време да бъдат блъснати от забързан студент или невнимателно лице измежду персонала на университета си беше реална. И стаята за почивка не се задавяше откъм предимства, заради допускането разговорът да бъде слушан от случайни или още по-лошо,
нежелателни уши. И с още една отвратителна прибавка, прелюбопитен да се намесва в деловия разговор.
-Може да го проведем и тук, защото ще бъде кратък. Уверявам ви в това - подхвърли с подчертано уважаващ тон агент Пол Ричмън.
-Добре - кимна жената.
Дори не опита да прикрие разочарованието си, че няма да е нещо около професора. До скоро, най-честият посетител на тяхната лаборатория от преподавателското тяло на университета.
Щом постигнаха негласно споразумение за времето, съвсем според правилата беше Ричмън да зададе посока на разговора. Направи го веднага и с желание.
-Госпожо, бихте ли посочили с какви по-специфични медикаменти боравехте в опитите за професор Брукс?
-Да
Потвърди спокойно и с готовност, никакво колебание в гласа, жената с възраст малко над средната. Заизброява цяла редица латински наименования, които говореха на федералният агент, точно като излъчваната по телевизията метеопрогноза за обратното крайбрежие на страната. Наложи си да се усмихне малко повече, преди да заговори отново.
-Извинете, че ви прекъсвам. Нямам подходящо медицинско образование и затова ще ви помоля, напишете ми го на хартия. Другите след това нека да ги четат и разплитат както искат.
-Ще го направя, но трябва да ви обърна и специално внимание. Понякога ни се налагаше да прибягваме до услугите на зооаптеките за да получим някоя субстанция.
Това им трябваше сега за капак. Да застават и пред гишетата заедно с местните фермери. Премълча коментара от главата си. Имаше достатъчно време да мисли над каквото желае, докато лаборантката приготви онова, което я помоли.
-Благодаря ви предварително. Ще почакам в коридора.
Предупреждаващите надписи трябва да се уважават. Специалистката по взиране под микроскопа се врътна да влезе обратно при своите епруветки и стъкълца, но не пропусна да повдигне раменете си. Разчитането на жеста не представляваше особена трудност. "Хм, не търсят професора, а се захванали с глупости. Какви опаковки е взимал от аптеките, за да провежда опити".
Заслужаваха внимание думите и намеците на опитната лаборантка. Говореше така, сякаш повече никога зад тая врата няма да се правят подобни търсения. И хората, дето издирваха медика, не разглеждаха казуса откъм неговата обратна страна. Ако експериментът на професор Брукс не успее, дали въобще могат да го открият. Нали и по-малко долари да са, пак не прощаваха с тях.
Агент Пол Ричмън не споделяше онова, което втълпяваха телевизорите на своите зрители. Според него, издирването на лица и особено ако е резултат това на добре организирано престъпление, изискваше работа с пълно натоварване на сили и възможности. Смяташе всякакви там "горещи следи" или бързане, приоритети главно при битовите казуси. Макар да имаше и началници с такива нагласи. Те не оценяваха подобаващо, че търпеливото събиране на дребни факти, дори и с демонстрирана незначителност. Тяхното анализиране и подреждане в някакъв логичен пъзел, отнемаше повече енергия и сили, отколкото екшън - гонитба по градските улици или претърсване някой бардак в кварталите със съмнителна репутация.

Цветко Маринов