автор: KBoianov

Във леденостудените води,
де корени и водорасли вият
паметни венци
на мъртъвците неопяти,
не е место за политици,
не е за ангели.
Това е преизподнята.
Бучи водата реквием.
Камбаните мълчат потресени.
И през болящите зеници
избива като кръв скръбта.
Те тръгнаха по моста
- нелеп марш на души
към Светлината...