автор: yotovava

Цяла нощ със губерки от тръни
шиха свойте шинели щурците.
Тежки шатри в потока опънаха
и завързаха с водни уплитки.

Приземи се в тревите луната –
сълзица Божия се търкулна
и окъпа полето в позлата.
Как обичам магията лунна!

Разпусни си косите, върбице,
в оня люляков прилив на здрача,
На пълчища долитат скорците
и разделната нощ ще оплачат.

Ескадрони от лепкави драки
между нас са готови да плъзнат
Колко зимни слънца ни очакват
на забравата в шала да зъзнем.

Но люби ме сега, не пропускай
мойте въглени в теб да изтлеят –
тъмни щормове вече препускат,
в твоя космос галактики сеят.

И ще раждаш пресветли вселени.
Взрив от обич за ново начало.
А пък мене... забрави ме последен.
Тук съм бил. И във теб съм останал.