автор: ipsidixit

Думите са сълзи в сън;
плачеш, плачеш, а не вярваш;
гледаш нещо да прогледнеш;
замъгляваш, замъгляваш
и сънят не е кошмар -
главоблъсканица стара -
само от разходка в парка
всичко си се разрешава
и тогава онемяваш
под сезони и дървета -
всичките лъжи забравяш,
нови мозъка плете ти,
но пък утро наближава -
трябва вече да си ходиш
и проплакани пътеки
каляш смело и наново
с нови думи - сълзи в сън.
Звън те буди.
Нещо помниш
от поредната сълза.
Хвръква листче заедно с молив
и си вярваш през деня.