автор: apostola

Този облак сега е заплакал,
окачен в небето виси.
Пореден дъждовен спектакъл
със своите сълзи краси.

И цветни чадъри се движат
под капки с различен наклон,
които обувките ближат
и правят ни земен поклон.

А локвите- земни очички,
събират водата навън.
Във тях се оглеждат звездички,
събудени сутрин от сън.

И мокри от дъжд тротоари,
разголени сякаш блестят.
И спомени стари-прастари
в главата ми днеска ехтят.