автор: Rodenavlotos

А тот кто любит, слез не прячет -
ведь не напрасно душа болит.
/песен - текст неизвестен автор/

Затворих в мида, на самото дъно, да боли,
далеч от хорските очи и зли езици,
проклетата душа, ала дали,
един ден няма да я носят в огърлица.

Те- болките, си имат странен нрав -
растат, подобно тумори, орисани,
докато времето, най-вещият зограф,
не ги превърне в скъпоценни бисери